-->

Оставката на министъра

Хубаво е циганското лято, топло и приятно, г-н Зимчев и съпругата му бързаха в есенната утрин към адвокатската кантора на Янакиев.

Добре облечен адвокат на средна възраст ги посрещна.

* Добро утро г-н адвокат!
* Добро утро, всички документи са готови, ЕООД-то ще се прехвърли на госпожата, нищо работа само няколко подписа.

След половин час семейство Зимчеви пътуваше обратно към Бояна.Още доста подписа трябваше да положи Наско Зимчев , за да излезе от няколко дружества и бордове. Това не го притесняваше, мисълта която бе обсебила съзнанието му и той потръпваше от нея бе министерското място. Бяха му го обещали на сладка лятна вечеря. Ще видят те, как се работи ще ме запомнят и Зимчев стискаше юмруци. Наско Зимчев, бе около четиредесет годишен добре сложен мъж, с висше икономическо образование и специализация в Германия, по природа интелигентен и благороден.

“Само да минат тия пусти избори”, продължаваше да мисли кандидат министъра. Телефонен звън прекъсна дълбоките му мисли, непознат мъжки глас му заговори свойски.

-Аз съм “Брадърса”!

-Кой, кой ?- се блъскаше мисълта му.

-Тъста на Петров, сега сети ли се, трябва да се срещнем .

Избоботи отново гласа.

О да Петров, лятната вечеря , да, да доби представа Зимчев.

- Да ще се срещнем.-обеща той.

Дъжд и студен вятър брулеше оголелите клони. Ама че ден, кой ли ще отиде да гласува в това време мислеше Наско Зимчев все още на топло под чаршафите.

В 7,30 часовника звънна, Зимчев скочи и без това почти не можа да заспи. Новият костюм и обувките от италия след двадесет минути новият министър се оглеждаше одобрително в огледалото. Задръстването по Патриарх Евтимии го забави , едва не закъсня за срещата на партията, естествено неофициална. Думите “ти ще си министър на ………… и по нататък почти не чу се забиха в главата му.Сърцето му щеше да изкочи. Това е най- накрая!- каза си той.

Кабинетът беше голям по-голям от колкото си го представяше.Секретарката, хубавица, но не беше негов тип.

От първият ден Зимчев потъна в работата сякаш бе роден за този пост.

* Ало Наско. – някой фамилиарно го потърси. Трябва да се видим за по една, да си кажем това онова.

-Да разбира се .- разпозна гласа министъра.

Вечерята мина добре, но разговора не му хареса, макар и вече у дома той разсъждаваше на ум. Агенцията по ТН, трябва да има ново ръководство, директора е стар номенклатурчик, трябва да сложим млад човек с размах. Може би човекът имаше право, заключи Зимчев. Ами онова за фондовете продължаваше да си спомня, ООД как му беше името трябва да се сетя и да го запиша, добра фирма, работеща само една дума трябва да се каже където трябва, това бе казал човека.Загорча му затвори очи и се опита да заспи.

След месец доста неща от този род се блъскаха в мислите на министъра.Нямаше край, обади се на този , дай да сменим онзи, нещо много съвестен бил и пр.

Г-жа Зимчева придоби свой облик откакто стана бизнес дама. Доста време бе живяла в сянката на мъжа си.Сега се усмихваше щастливо и с бодра крачка излезе от столична голяма община.ЕООД-то , което придоби току що сключи договор с общината за извършване на услуги за доста добра сума. Сделката беше отлична, заплащането е сигурно и всичко е напълно законно.

Много работа, пътувания, ангажименти и срещи изпълваха ежедневието на Министъра.

- Голямо задръстване ще закъснеем.- говореше Зимчев на събеседника си в служебната лимузина.

- Това е заради стачката на учителите.

- Дайте им това увеличение най накрая, заслужават си го хората.

-Пари няма това е истината….. – телефона прекъсна събеседника.

Зимчев без да иска заслуша разговора.

- Ало да, казвай, да, за декларацията, да, имаш кредит, не се притеснявай ще го върнат .Рискови фирми ли си ползвал, ще те оправя, да знам трябват ти още малко да завършиш последния етаж, ще черпиш една почивка да знаеш.

- На такива хора трябва да се помага Зимчев,- каза събеседника, предприемчиви, момчето строи семеен хотел на морето, бизнес ще развива.

В кабинета му го очакваше човек, подаде му папка –“Доклад”.

Зимчев прочете на глас:

-Груби грешки в работата, уронва престижа и авторитета на комисията.

Да, Димитър Иванов, човека на, на кого беше? Мъчеше се да се сети министъра

Телефона прекъсна мислите, му.

- Ало Зимчев, трябва да действаме бързо, оня нашия човек го хванали с подкуп.

- Кой човек, че да го арестуват!- нагло заяви министъра.

- Не може бе човек.

-Защо да не може?- учудваше се Зимчев.

- Ами нали се сещаш за почивката в Алпите, той я спонсорира.

- Нали си платих.- вече по тихо отрони министъра.

- Няма такова нещо.-настоятелно продължаваше гласа. Масрафа струваше тройно, хайде ще звънеш където трябва, че тоя ако се разприказва…!

Наско Зимчев се прибра рано, главата го болеше ужасно, телефонът му не спираше да звъни, а той все още не бе звъннал където трябва.

Уплашеният поглед на съпругата му Ружа Зимчева го притесни.

- Какво има бе Руже?

- Ами ЕООД-то оня договор с общината , нали ти казах.

- Да.

- Ами хората си платиха, ама счетоводителя вика това ще дойде на голяма печалба трябва малко фактури за разходи да набавим.

- Ти съгласи ли се?- с прегракнал глас попита съпругът й

- Да, а сега сме в ревизия, органите по приходите са ни усетили и акта ще е с голям начет. Но ти ще се обадиш нали…?.

Зимчев, вече не слушаше.

Събота, е автомобила мъркаше по пътя за Панчерево, Зимчев се усмихваше, щеше да си почине. Риболова го успокояваше, а компанията на старите му другари, Данко и Жората от казармата и студенските години го връщаше в старото добро време.

Риболова приключи успешно, масата ги чакаше приготвена, очакваме благословена вечер си каза той.

- Стари приятелю ,- започна някакси несигурно Данко. Спомняш ли си леля Златка от Свищов- хазяйката.

- Да ,че какво за леля Златка, много добра жена е тя, задължен съм и за цял живот.Така се грижеше за нас в онези гладни години.

- Ами и аз това и казвам на жената, нашият Наско няма да те изостави, задължен ти е за цял живот, ще те оправи ще видиш.- окуражен продължи приятелят му.

Какво ли е станало се чудеше министъра, сигурно за някоя болница в София ще търси връзки.

- Ами фирмата и нещо загазила.

- Фирмата?- изумлението на Софииският им приятел бе голямо.Та тя е над 75 години.

- Така де, моята фирма.- призна Данко. Регистрирах я на нейно име. Кофти работа, хванали я с недекларирана китайска стока, един от онези китайски мулета дето ги арестуваха пропял. Обадили и се полицай, жената много се изплашила и сега говори врели не кипели “в телевизията ще отида ще разкажа всичко”. Но ти братко ще се обадиш където трябва , аз и го обещах.

Зимчев не усети вкуса на прясно изпечената риба.

Заглавието на първа страница на един от ежедневниците, му отклони вниманието още на входа на министерството.

“ Разкрита схема за източване на държавни пари в Агенция ТП.

Каква схема, какво източване, та там е Димитров, всеки месец дава отчет, разсъждаваше Зимчев.Телефона го прекъсна:

- г-н Министър ще коментирате ли за “ Схем………”

Затвори телефона.

Късните новини по БТВ не спираха, Г-н Димитров директор на агенция ТП е арестуван, назначен е бил по препоръка на Министъра.

Отново телефонът :

- Ало, да г-н Премиер Вие ли сте? Нервно заговори Зимчев.Утре в кабинета ви да, добре.

Разговорът не излизаше от главата на министъра. “Този път няма да те пипам “ каза му той , “но онази Наредба да не вижда бял свят”. Но нали трябваше да помогнем на дребния и среден бизнес несъобразително повтаряше той. “Големият бизнес гледай не дребният, това е поръчение на коалицията бягай”, този разговор не му даваше мира.

Без да знае защо, Зимчев се прибра преоблече и запраши със семейният автомобил към родното си място. Трябва да издържа, ще издържа си повтаряше той мислено.

Караше бързо, осъзнаваше че не трябва но все повече и повече натискаше педала.Вече свечеряваше, пътя стана по тесен и стръмен, следваха завой след завой. Изведнъж силна светлина го заслепи, спирачки и удър. Тишина, нищо друго не чуваше. Зимчев едвам се измъкна от колата, другият беше избягал, осъзна че няма да може да продължи, телефонът му липсваше явно беше изпаднал. Тръгна към малките светлинки в далечината, сигурно има село трябваше да се добере докато се стъмни окончателно.Наско Зимчев дишаше дълбоко, студеният балкански ветрец рошеше косата му.

-Добър вечер, аз закъсах с колата , дали ще мога да пренощувам?

Побелял възрастен мъж го посрещна

-Добър вечер, че ще може що да не може, на окъснял пътник не трябва да се отказва.

По пуловер и дънки, леко небръснат, едва ли пенсионерът го беше познал.

-Сядай при нас на вечеря, ние с бабата тъкмо хапваме.- покани гостенина дядото. Ти май не си от тоя край?

- Не съм .-излъга министъра.

Домашната ракия и сладките селски домати разкършиха обстановката.

- Та разправях ви г-не, от миналата година не сме ходили у дъщерята. Тя е в другото село живее на 10 км. от тук, но пътя свлачище го засипа, не може да минава рейса и големи коли, само с колело и мотор. Хората пеш вървят, от тука хващат рейса за града. Кмета вика, парите са отпуснати ще стане и пътя, но вече година и половина така си стои.То и комшията на щерката така си отиде, линейката не можа да мине, на ръце го донесоха ама късно. Г-не вие за какво се замислихте. Та казвам ви нашето село е хубаво.- продължаваше стареца.Кмета обеща църквата да реставрира, че да може човек поне една свещ да запали.Казва ще кандидатсваме за средства ще я изградим.Чакаме още.

-Хапвайте, хапвайте доматите са вкусни, наши са си.Малко водата е кът, а те искат поливане.В селото вода няма на режим сме.То язовира близо, но пари нямало за водопровод да направят.

Зимчев, слушаше и мислише нещо страшно.

- Нашата внучка,-стареца не спираше, е студентка в София. Идва лани през лятото и вика, дядо вече сме в Европа, ти знеш ли какво е това.Това значи сме редом с другите, българите са приети в съюза, защото сме умни, интелигентни и изграждаме държавата си по европейски. И вика дядо не се притеснявай, Европа ще ни помага много пари ще дойдат чрез фондовете, ще има за земеделците,за пътищата, за дребния бизнес всеки ще може да работи и да печели като европейците.Ще станем европейска държава. Ще станем чедо викам и аз, как няма да станем, ти се учи пък министър да станеш. На тая България, такива честни и умни хора и трябват.

Наско Зимчев изкачваше хълма към колата си, беше се обадил от кметсвото за пътна помощ и отиваше да чака.

Пътуваше вече обратно за София, колата му потракваше качена на влекача.Забеляза големи площи обрасли с бурени.Преди ден в тъмното не ги бе забелязал.На няколко места мярна табели ”По програма Сапард”.

- Земята ли гледате.-обади се шофьорът. Оставете, уж по Сапард някой взел средства, щяха да сеят, но втора година така си стои. В другото село отпуснаха пари за малинажни насъждения, но се оказа че толкова земя няма в землището, какво стана с парите незнам.

Понеделник сутрин Зимчев чакаше Премиера със сгънат лист в ръката.Под ъгъл се четеше “ОСТАВКА”.