Оставката на министъра
Беше хубав ден, от тези, в които и непукистите се разнежваха. Носеше се аромат на цъфнали дървета, слънцето гальовно докосваше с лъчите си хладната още земя, лек топъл ветрец развяваше перчемите на усмихнати млади хора с ясни погледи, изпълнени с вяра в способностите си и в бъдещето. Те весело си подвикваха… Денят наистина беше прекрасен.
Божо надигна глава от проекта с въздишка - и в тоя хубав ден трябваше да работи. Е, все пак беше вторник. Погледна през затвореният прозорец, откъм който се чуваха приглушени клаксони и се замисли: „ Пак задръстване. За какво ги надуват тия клаксони, като по-рано от включването на зелена светлина на светофара няма да потеглят?..”
И тук забеляза, че всъщност някакъв лъскав джип е паркирал така, че запушва движението в тясната улица. Пак въздъхна. „Поредният недосегаем!.. ” Как му беше омръзнало от такива гледки. Повръщаше му се от тия нахални, безскрупулни типове. Изсумтя. Този произвол.. що за държава беше неговата? Полицаи размахваха палки за подкупи, а не за контрол. Биеха баби, че продават на тротоара зарзават, вместо да прибират наркопласьори…или поне автомобили, паркирани на тези тротоари така, че не оставаше дори пътека за пешеходците… та самите те дори така паркираха служебните си возила, че да са в засада, а пешеходците ги заобикаляха през пътното платно… Не беше прецедент дори полицай, участвал в ПТП да излиза невинен въпреки всички улики. А онзи случай с пияния полицай, дето прегази цяло семейство… и избяга?!! А „самонаранилият се”, според министъра, стачкуващ? Ами протестите в защита на Странджа? Колко човека прибраха тогава за сплашване, въпреки че не нарушаваха закона? А двете момичета от Пазарджик, чийто убиец така и не беше разкрит, но за който се шушукаше, че е син на властимащ?!!… Отказа се да изброява на ум… Денят вече му се струваше мрачен и сив.
Отново се върна към проекта си, но някак не можеше да се съсредоточи. Глождеше го заради цялата тая помия, която наричаше себе си правителство. Пред очите му се появи изгорелият влак.. Стана. Не го свърташе на едно място. Отиде и си наля чаша вода. Отдалече до него достигаха гласовете на колегите му… Дори не отпи от чашата…
Върна се на мястото си.
Тези дни известен блогър беше обявил литературен конкурс и доста хора се включиха със свои хумористични и не чак толкова, разкази. Реши да почете малко от тях. Е, не му стна много по-леко, но малко се поразсея….
„… днес Министър Румен петков подаде своята оставка, а премиерът Станишев я прие…”
Сепна се. Някой четеше на глас статия от новинарски сайт! Не вярваше на ушите си! Трескаво отвори Гугъл и написа „оставка петков” на първо място изскочи филмче от YouTube. Пусна го.
Ухилен до уши Петков подаде лист на Станишев: „Господин премиер, приемете оставката ми.” Приемам я, господин Петков…”
… не вярваше на очите и ушите си! Филмчето обаче продължи, двамата от клипа, мазно ухилени се обърнаха и камерите ги дадоха в близък план..”…Честит първи април, уважаеми съграждани!”. Филмчето свърши…
System time: 01.04. 2008
…Няколко дена по-късно обаче, притиснат от собствените си разгневени съпартийци, чиито столове здраво бе разклатил, министър Петков наистина подаде оставка. Защото едно беше да не си вършиш работата и да не ти пука, а съвсем друго да подпалиш чергата на собствената си партия, пък дори когато ти вкарваш парите в нея…
Румен Петков бе назначен за посланник в братски Китай.