Трябва да се правят жертви
— Тряват жерви!- това беше любимата фраза на Министъра.
Тя беше мотото му, когато го поканиха да се кандидатира и после като го пониха за Министър, той жертва някои от принципите си. Но влезна във властта. И сега се радваше на сън като младенец, щото същото мото заглушаваше съвестта му. На първата среща с подчинените си, първата му фраза естествено беше:
— Трябват жертви! — и част от ненадежните за него кадри поеха към бюрото по труда. Но никой и не си помисли, че действа политическата метла. Министърът обра овациите как се е справил с намаляване на броя на чиновниците и как всичко е в името на качественото обслужване на обикновения човек. Разбира се в подчиненото му ведомство останаха един-два вражи елемента, но той ги търпеше. И знаеше, че и те ще изиграят ролята си. Времето показа колко е бил прав в преценките си.
Когато гръмна скандалът с повсеместната корупция сред подчинените му и заваляха едни обвинения, че виновен е той, Министърът, макар че какво е 1% „данък” върху всеки рушвет. Тогава Министърът жертва заместника си – този, дето му го натрапиха от една политичка сила. Когато направи неуместно изказване при един друг случай изгърмя и вторият бушон. Уж най-довереното му лице.
— Какво да се прави трябват жертви! – но всъщност отдавна този приятел искаше да го отстрани. Така е в политиката. Днес си с едни, утре – с други.
Да-а, Министърът беше хитър мъж. Знаеше законите за оцеляване в днешната политическа джунгла. И рейтингът му беше висок. Дори много висок. Засенчваше дори някои по-важни фигури в пространството. И тогава избухна поредния скандал.
-Трябват жертви! Аз ще направя необходимото, за да излезнем с чест от тази ситуация! Ще подам оставка! – рече той на Министър-председателя. И всички го аплодираха силно. Защото в днешно време рядко министър сам си подава оставката. И му се възхищаваха.
А всъщност само неколцина знаеха, че в дъното на скандала беше той. Просто беше време да си тръгне от управляващите, защото те, макар още да не знаеха, бяха губещи. И трябваше да напусне този потъващ кораб. Но от друга страна трябваше да остане в играта. Вече беше имал конфиденциална среща с икономически силни люде. И вече се виждаше като новият Министър-председател в следващото правителство. А след оставката му и народът виждаше в негово лице честният, непоколебимият политик. Човекът който щеше да ги спаси!