Оставката на министъра
Колкото и невероятно да звучи,министрите също се разболяват понякога.
Страданията на този министър бяха огромни.Цяла седмица вече,той се занимаваше с пукането на мехурите в задника си.Хемороидите го сполетяваха за първи път.Може би си ги беше докарал от мексиканските гозби на една международна конференция за правата на индианците или най-вероятно,беше причинено от допира на Д-то му до простолюдно седало,в една обществена тоалетна.Той не стъпваше по такива места никога,но този път се беше наложило.Родата на жена му,го беше завела в един отвратителен ресторант,където очевидно най-приспособеният вид бяха хлебарките.
Поне докато клечеше над чинията,понякога мислеше.
До министерския пост се стига трудно.Само изключително амбициозен човек имаше шанс,даже болно амбициозен.
“Нещата с държавата не вървят добре”-помисли си министъра,докато се наслаждаваше на изпаренията в тоалетната.”Нужно е да се направи нещо”Изведнъж проблясна идея.”Ами да-воина!Какво по-хубаво от една войничка.Ще е забавно.При добър късмет ще остана в историята и ще издигнат десетки паметници в моя чест.
Министърът проведе по мобилния един важен разговор,после друг,толкова беше пощурял,че забрави болката в задника.
Хората с болна амбиция в главите,си приличат най-вече по това,че лесно се кандърдисват да извършат някоя щуротия.Като малки деца,търсещи поле за пакости.
Веднага се изнамери враг и правителството започна да апелира хората да участват,за защитата на отечеството си.
Колко странно се получи-никой не се записа доброволец,даже редовите военни решиха да си гледат внуците и децата,като си се прибраха по домовете.
Министърът изтрещя съвсем.-”Ще им кажа аз на тях,така е като зависиш от други,за да станеш велик.Добре тогава,нека да навлезнат чужди воиски на наша територия,пък да видим дали ще се спотайвате”.Речено-сторено.След многобройни закани,от страна на правителството и заплахи за воина,наистина в страната навлезна чужда войска.
Какво бе очудването на чужденците,когато навсякъде се случваше едно и също-дълги софри,музика и танци.Младите войници също се включиха в купона.И на тях не им се занимаваше да трепят и да бъдат убивани.
Когато войската напускаше,преяла и препила,доволна от проведените сражения,един редови войник се сети все пак да попита,защо не са срещнали съпротива,а празненства.Едно момиченце му посочи нагоре в небето,където министъра хвърчеше.Беше се превърнал в огромен хемороид.