Оставката на министъра
Имах нужда от пари.От шест години изпитвах изключителна нужда да се видя с 50 лева в джоба.Беше ми омръзнало да изпращам запитвания до министъра,кога най-после ще ме назначи като подставено лице,за да въртя милионите му(или милиардите му,даи Боже).Нямаше никакъв резултат.Трудният и пълен със стрес живот,го беше направил твърд като камък.
От години работех за без пари или кои каквото даде.Последната работа беше животозастрашаваща.Е,не ме дебнеха със снаипери от жилищните блокове,през които минавах,но пък и не минавах с бронирани мерцедеси.
Появи се лъч надежда.Видях в интернет конкурс със заглавие„Оставката на министъра“.Може би щях да изкяря.Пък и министъра вече ми лазеше по нервите,като отпускаше помощи само за безработни.
Реших,че най-сигурният начин да спечеля конкурса е,като директно накарам даден министър да си подаде оставката,а не да пиша глупости.Но кои министър е най-подходящ и най-лесна жертва в случая?!
Трябваше да получа информация.Все пак бях българин и най-достоверният източник беше гледачката в съседния вход.Помогна ми жената.”Сине,ти като ме питаш за министри,ще ти кажа.Ти си следващият министър на образваниету,на даи петто стинки и на милиционерите.Зарадвах се.Не че очаквах друг отговор.Винаги съм знаел,че бях призван да направя нещо голямо.
Следващият ми ход,беше от ясен по-ясен.Трябваше да предизвикам предсрочни парламентарни избори и едновременно с това да натрупам електорална мощ.Опитах се да постигна с един удър и двете.Застанах на централно място,на един комин,и започнах да викам с цяло гърло политически лозунги.Ефектът беше поразителен.Под краката ми се струпа огромна тълпа от симпатизанти.По-късно доидоха дори и униформени.Толкова бях обаятелен,че те също бяха готови да рискуват сигурните си службици.Облякоха ме в красива дреха,на която незнаино защо,завързаха ръкавите и за гърба ми.Това беше първият ми работен ден като министър.Явно етикета в министерския съвет,беше да не се използват лъжици,вилици и главно ножове.Първите месеци бяха трудни,но след години свикнах с работата.
При стъпването си в длъжност,накарах всички тогавашни министри да подадат оставки.Просто бях привърженик на диктатурата.
Интересно,но живота на министър си го представях по-бляскаво.Все още изпитвам нужда да се видя с 50 лева в джоба.Дали и тази моя мечта ще се сбъдне.
Вълчо Арбалиев-бъдещ министър(ако нещата вървят така)на образваниету,на даи петто стинки и на милиционерите