Здравна неволя
-Абе не ви ли писна бе, малоумници такива… - измъчено измънка Тони, по-известен сред широката общественост като Станислав Петров, министър на образованието по длъжност, добре облечен бизнесмен по бизнес, ценител на изкуството по призвание. В частност изкуството се изразява във фолк музика с поп елементи, по възможност да се пее на ухо от много елегантно разсъблечена мадам; другия вариант за изкуство в представите на Тони е да се “нарисуват” с неговите подчинени в някоя столична дискотека. Красотата в това идва, че си е чисто изкуство министъра на образованието да се появи в дискотека и задължително да накара поне десетина непълнолетни да му купят водка с парите си от закуска, под заплахата, разбира се, от “стъжняване на живота”. Добре си живееше Тони, до сега. До този момент смени четири министерски длъжности, две съветнически, дванайсе места в управата на големи частни дружества, както и да не забравяме дейността му в огромния холдинг от Щатите, занимаващ се с износ на “мироопазващи средства”. Често питан в компания “к’во, по дяволите значи това” Тони отговаряше така : “Еми нали знаете, като бях съветник на главнокомадващия, ония бе, прецедателя…уф, президента бе, та като му бях съветник нали пратихме наши момчета в Зимбабве, да пазят реда, разбирате ли, и там те ползваха такива нещица…абе калашници, гранати, тук-таме някоя димка, за дим в очите, е туй са мироопазващи средства”. Да…прекрасен живот. Е, вярно, от време на време се случваха с него т.нар. в България “скандали”.
Глупости. Какво толкова, че някакво си вестниче разкрило “тайната” му връзка с известна представителка на гореспоменатата фолк музика с поп елементи , която той, по време на продължаващия му мандат като министър на образованието, беше превърнал в свой заместник по “музикалните въпроси”. Все пак под шапката на неговото министерство е и културата. Какво като някакво си блогче в интернет разкрило за аферата му с Щатския холдинг, какво като някаква си национална телевизийка го засекла да върви пиян като мотика в центъра на София. Дребни нещица. До днешния ден. Причината за нервността на Тони бе публикация в голям национален ежедневник. Хората от вестника се добрали до телефонна разпечатка на разговорите на министъра. “Те сега стана страшно”-помисли си Тони, като дори на ум използваше своя характерен език, наричан от него “книжовна разговорност”.
Сред изватките имаше страшни неща…разговорите му с директори на фирми, с директори на училища, с директори на предприятия, с директори на програми, абе с всякакви хора носещи титлата, не, призванието “директор” и, от които той разбира се, може да “изцоца” някой друг лев. Интересното бе, че този вестник бе докопал и имотното му състояние, пък и на жена му, дъщеря му, баба му, леля му, чичо му и даже на брата на съпруга на третата му братовчедка по майчина линия, на който той преди години, още с предишния мандат, му бе подарил БМВ правено по поръчка в продължение на 3 месеца. Какво пък толкоз, някакво си бмв-це. Тони се изправи бавно, непоради мързел (така де и той присъстваше), а поради физическа невъзможност. Той бе пенсиониран инвалид, но желанието му да помогне на обществото го държеше на служба. Инвалидността му се дължеше на наднормено тегло. Комисията даваща му тази диагноза се състоя в заведението “Турбо кючек - Запад” намиращо се в западната част на Западна България. Все пак нещата трябва да стават по западен образец. Той си беше направо западнал де, ама това е тема на друг разказ. Та, с леката стъпка на 160 килограмово слонче от породата “безсрамна българска”, Тони се дотътри до прозореца, погледна уморено навън по прашните, претъпкани, препълни, претоварени, премръсни улици на милата му София и въздъхна уморено.
За поред път, тея мравчици, пъплещи по задръстените с коли тротоари, се опитваха да разклатят неговото положение. Той не разбираше какво е направил. Все пак всички министри като него правеха същото, е да, той малко се уливаше, ама иначе защо ще става министър ? При това четири пъти ? “Нищо” рече си Тони и си пое дълбоко дъх, при което шевовете на скъпия му костюм изпъшкаха измъчено, и отиде до телефона. Набра шефа на Агенцията по Грандиозно Емоционално Национално Топене и Унифициране на Работещите Агенции, съкратено - АГЕНТУРА - и му се скара, псувайки го звучно, как подяволите е позволил на тея весникарчета да се докопат до неговите разговори. После набра шефа на ТелефонТел, както се досещате, телефоната му компания, и него също го напсува, после се обади и на редактора на весника, който също бе “нахранен” прилично, след което Тони се плесна в челото със сила, достатъчна да строши гръбнака на вол, досещайки се, че И този телефон може би се послушва, при което, за да е пълен деня, се обади и на шефа на компанията за стационарни телефони, като напсува и него. Уморен от дългата работа Тони реши да иде да хапне нещо в стола на министерски съвет. Той бавно се изправи, за втори път от как бе започнал работния му ден (преди 6 часа) и реши, че е преработил днес, като тегли и една майна на системата, даваща му толкова ниска заплата. С бавна, отмерена стъпка, подхождаща на бременен хипопотам, Тони излезе от кабинета си, мина през стаята на секретарката му (с размерите на държава в Африка), от там влезе в стаята на секретарката на неговата секретарка, като в последствие мина през трите стаи на асистентките на секретарката на неговата секретарка.
Гледайки мизерните условия, в които работеха подчинените му, той почти се разплака. Само по едно джакузи на стая, по един ТФТ телевизор и старо (края на 2007) двд. “Това е геноцид”-рече си Тони. Та, след седемдесет минутно преминаване през стаите на служителите му, той излезе на етажа. Пред него се получи дилемата - асансьора или деветте стълби до заветния бюфет, пълен с диетично пържено свинско ? Реши, че трябва да спази заръката на докторите, днес, по изключение, реши да ползва стълбите. Бавно, демонстрирайки скоростта и подвижността на мъртва котка, Тони започна да се придвижва. Точно преди да стигне предпоследното стъпало, обаче се случи нещо, което преобърна живота на Тони. Както винаги се случва в тези разкази, съдбата се намеси. С приумицата си, тя реши да “съпне” Тони, в случая - буквално. Тони залитна, огромният му корем се затресе заплашително, подобно на супа топчета в подноса на бързащ сервитьор, краката му омекнаха като желе в селски ресторант, а ръцете му замахаха като вятърна мелница при ураган. При този комплекс от ефирни движения, хората намиращи се наблизо, започнаха да бягат подобно на хората по коридите в Испания. След десетсекунден опит за закрепване, в който опит Тони се провали, той се стовари със страшна сила на пода (нека незабравяме че неговия “полет” е извършен на едва три стъпала преди лелеяните свински пържолки), ударът му, по сведения на очевидци, предизвикал падане на мазилката от тавана, а от непотвърден източник знаем, че последвалото земетресение в Южен Китай, може би, не е случайно. Със строполяването на Тони, веднага се събра тълпа зяпачи, които не се и опитваха да му помогнат, защото той се мяташе като риба, не, ами като кит на сухо. Пък, кой ли би успял да му помогне, ако трябва да разсъждаваме логично? Десетминути по-късно пристигна линейка, седемдесет и две минути по-късно (благодарение на прекрасния трафик, иначе маршрута от 200 метра се взима за двойно повече време) Тони се озова в болницата. Там трябваха още десет минути суетене, за да се открие легло със специална заварка на краката, за да издържи нежната снага на министъра.
Два часа по-късно:
-Прекъсваме програмата, поради ексклузивна новина от последните минути. Министърът на образованието Станислав Петров е преживял много тежък инцидент, падайки от третия етаж, по сведения на говорителя на Министерски съвет. Лекарите с огромни усилия са го довели в съзнание, за да може да обсъди с премиерът Ангел Иванов своята понататъшна служба. В момента тече пресконференция на премиерът, на която се намира нашият репортер - Тома Радославов. Здравей, Тома, какви са новините от премиера ?
-Здравей Мишо, премиерът преди малко приключи своята пресконференция, на която бе съобщено нещо неочаквано, нещо невиждано в новата история на България. Поради тежката травма, която министър Станислав Петров е преживял, се налага той да отстъпи поста си. В навечерието на новозараждащия се скандал с името на образователния министър, той подава своята оставка, поради невъзможност да продължи работата си. Премиерът каза, че е предложил на обичания, по думите му, от народа министър, да остане на служба, но той със сълзи на очите се е отрекъл от безкористната държавна служба, за да може някой по-млад и здрав човек да довърши делото му. Напомяме, че по време на мандата на бившия вече министър на образованието бяха закрити 60% от училищата в страната, за да се създадат още четиредесет висши учебни заведения. Иновативният му подход доведе до три хиляди съдебни процеса срещу държавата. Надяваме се скоро да имаме коментар от страна на Станислав Петров, но лекар от болницата, в която е ексминистърът, ни съобщи под секрет, че положението е толкова сериозно, че може да се наложи преместването на Петров в болница извън граница, като за неговото състояние най-подходящ е тропичния климат, според лекаря.
Три дни по-късно, хората дошли да почиват на Карибските острови, станаха свидетели на уникална гледка. Един невероятно дебел човек със силен акцент и много груб език, се излежаваше по цял ден на плажа и ругаеше на знайни и незнайни езици всички и всичко покрай себе си. Изглеждаше здрав, като се изключи гибса на малкото пръстче на левия му крак, което според мълвата носеща се дори тук на Карибите, е предизвикала неговото незабавно лечение по тези места. По информацията дадена от източноевропейската сервитьорка, той бил министър, ама поради “здравословни причини, със законов подтекст” (което в съзнанието на всеки нормален човек извикваше асоциация със затвор и решетки) се наложило да подаде оставка.