Оставката на министъра
Огромната железна врата се отвори.
- Г-н Министър, моля … заповядайте! – прозвуча ехиден подигравателен глас и Министъра (оттук до края така ще наричаме нашия министър) полетя навътре, а вратата зад него тежко хлопна.
Министъра възстанови равновесието си, обърна се и се втурна към вратата. Той започна да удря по нея с юмруци и неистово да крещи. Насреща му тишина … Той безсилно се свлече на земята и започна да ридае. Клетката в горния край на вратата се отвори и през малкия й отвор с решетка се показаха две очи, които блестяха като след секс.
- Виж го бе, нашият министър. Ха-ха-ха … - разсмя се човекът от другата страна на вратата. – Курвите имат повече достойнство … - клетката се затвори, дочуха се стъпки, които постепенно заглъхваха, заедно с отдалечаващия се смях.
Министъра се сепна. Една ръка нежно го галеше. Министъра отмести ръцете си и изплашено, помагайки си с длани, припълзя заднишком, до ъгъла. Срещу него истерично се смееше огромен негър.
- Ку – кууу – посочи го с пръст негърът, след което побегна по коридора, викайки с все сила. – Министърааа, министърааа …
Изведнъж настана суматоха и врява. Започнаха да се чуват викове, тропот от тичане, подвиквания, псувни, смях. Настъпи пълна какофония. Чак сега Министъра огледа мястото. Пред него в перспектива се събираше дълъг коридор, в края на който забеляза, че има някакво помещение. Направи му впечатление, че по коридора имаше ниши и към други помещения, но нямаше врати. Той бавно се изправи и тръгна напред. Тогава от нишите започнаха да изскачат хора – жени, мъже и деца. Всички бяха обезумели, танцуваха и беснееха по коридора като вакханки, готвещи се да разкъсат всеки, дръзнал да наруши тайнствеността на ритуала им. Забелязвайки Министъра, всички се втурнаха към него, махайки и крещейки като обезумели. Министъра побегна панически назад. Скоро в дъното на коридора, пред железната врата, цялото множество се беше събрало над Министъра и жестоко го налагаше. Той се сви от болка и тихо изскимтя.
Може би тук е мястото да споменем, че всички бяха голи, дори Министъра.
Откъм помещението в другия край на коридора се чу мелодията на джаз песента Nature boy. Настъпи тишина. Разбеснелите се хора изведнъж се смириха. От една от нишите се появи луд старец, с крив нос и голяма цицина на главата, който буташе инвалидна количка с изпуснати гуми. Старчето си проправи път и добута количката до Министъра. Няколко от мъжете хванаха Министъра и го сложиха в количката. Старчето, неочаквано за възрастта си, енергично, тичайки, започна да бута количката към помещението в дъното …
Дъното … почти като На дъното[1] … се почувства Министъра … прилоша му.
Старецът рязко спря. Министъра, неподготвен, полетя напред и се пльосна по очи.
В ъгъла на дъното няколко негри свиреха на различни музикални инструменти – един на саксофон, друг на китара, трети на барабаните, а на контрабаса свиреше огромният негър, който нарече Министъра “Ку-кууу”.
С гръб към старчето и Министъра, с лице към герба, стоеше мъж на средна възраст, много гъсто окосмен.
Министъра бавно се повдигна и уплашено се огледа наоколо. На една от стените, накривен на една страна, висеше олющеният герб на Кракозия. Прозорците бяха преградени със здрави решетки. Старчето беше изчезнало. Хората от коридора също ги нямаше. Чуваше се единствено прекрасният джаз. Министъра беше сам с човека в гръб и джаз бенда.
Министъра се изправи и воден от неясно предчувствие тръгна към мъжа в гръб.
- There was a boy … - започна да пее мъжът под герба.
Министъра внимателно се вслуша, гласът му беше познат.
- A very strange enchanted boy … – продължи да пее непознатият мъж.
- Серж, ти ли си? – попита Министъра.
Мъжът се обърна.
- Аз съм, Руди[2] (би трябвало да звучи Ради, но за удобство и благозвучие ще го наричаме Руди).
Министъра силно се зарадва.
- Серж, слава Богу!
Министъра, почти стигнал до Серж, се спря.
- Но какво правиш тук?
- Дойдох да ти искам оставката.
- Оставката?!
- Да … оставката … ако си я подадеш веднага … обещавам да не боли …
- Серж, шегуваш ли се … нали всичко правим заедно?
- Правехме, Руди … ти си извън играта … и Първи не може да ти помогне.
Серж плесна с ръце. Музиката спря. Четиримата негри веднага дотичаха и хванаха Министъра.
- Серж, какво правиш?
Серж, се обърна. На задните му части, неясно как, се бе появил текстът с оставката на Министъра. Големият негър го блъсна напред.
- Хайде, трябва да се подпишеш с език, защото получава обриви от мастило … И така ще я заведат – каза негърът.
- Но, Серж, аз и преди го правех.
- Това ще ти е за последно.
- Не искам.
- Ахмед – с подканваща интонация прозвуча гласът на Серж.
Едрият негър, без никакво бавене, впи големите си бели зъби в плътта на рамото на Министъра, който изрева с всички сили.
~ ~ ~
Министъра се събуди и стреснато се изправи, викайки с все сила.
- Подавам си оставката, подавам я … само ме оставете на мира …
Той се огледа, видя учудените физиономии на колегите си, които започнаха да си шушукат, няколко светкавици проблеснаха в очите му. Телевизионните камери и вестникарските фоторепортери бяха уловили момента. Министърът беше в оставка.
~ ~ ~
С други думи, за да си подаде някой министър оставката в Кракозия – трябва да се случи ЧУДО!
Б.А.
1. “На дъното” – пиеса от Максим Горки
2. Руди (Ради), [‘rdi]) – от англ. ruddy – румен