Оставката на министъра
ВъведениеБългария, 2062 г.
България продължаваше да бъде един от най-верните съюзници на Съединените Щати на тази планета. Един от малкото останали. Ако трябва да бъдем по-точни, България продължаваше да бъде единствения останал съюзник на Съединените Щати в света, с изключение на Пуерто Рико и Хавайските острови, но те го правеха основно от административни съображения, тъй като не желаеха да харчат пари за напечатването на нови географски карти като независими държави.
Магистрала „Тракия” стигна до град Камено, малко преди Бургас. Очакваше се до 2075 г., магистралата да бъде окончателно завършена и всички четири милиона софиянци от цялото четири милиона и двеста души население на България да пътуват спокойно до морето.
Бойко Борисов беше преизбран за президент на България за 13-ти път, след като през 2016 г., се премахна изискването президентът на Републиката да може да изпълнява длъжността само два мандата.
В центъра на столицата София Плевен, на мястото на стария фонтан, се издигаше огромен паметник. В сравнение с него, златната статуя на Сапармурад Ниязов - Туркменбаши в центъра на Ашхабад изглеждаше като амеба, поставена до слон. Статуята беше толкова голяма, че можеше да се види от Луната, от Марс, както и от Кремъл, което беше и основното й предназначение. Именно за човека, увековечен в тази статуя, е нашия разказ. Неговото име е Румен. Йорданов.
Глава Първа
Великата епоха се нуждае от велики хора. Съществуват незнайни герои, скромни, без славата и историята на Румен Йорданов. Ако анализираме техния характер, само бихме си загубили времето, тъй като никой и нищо не можеше да се сравнява с величието и битието на Румен Йорданов.
Той беше роден през далечната 1961 г., кмет и министър на вътрешните работи, ментор на оперативно интересни лица, ковчежник на собствената си партия, шпионин под прикритие в качеството си на министър, основоположник на новия български хумор, както и образец за даване на телевизионни интервюта. След случая с журналистическо разследване на БиБиСи за канал за трафик на деца от България и случая Могилино, г-н Йорданов безапелационно помете радиотелевизионната компания, и акциите й бяха изкупени на безценица от „ОРТ”.
Румен беше привърженик на хедонизма като житейска философия, социализма като политическа ориентация и алкохолизма като състояние на организма. Любимата му фраза, която той ежедневно си повтаряше на чист български, беше: „Закон простой: вход - рубль, выход - два.” Това означава, че да станеш министър е трудно, но да отвикнеш да си министър е още по-трудно.
Истината е, че това, с което Румен остана в историята, беше неговата оставка.
Глава Втора и последна
Историята не е справедлив съдник, и днес много малко хора познават детайли от събитията през далечната 2008 г., но факт е, че днес се помни и величае името на строителя на постсъвременна България, Румен Йорданов, докато всички негови съвременници са отдавна забравени.
За оставката на Румен Йорданов се говореше много. Денят, в който той си я подаде – 12 Април 2008 г., се празнуваше като национален празник, редом с 24-ти Май, 3-ти Март и 4-ти Юли. Този ден беше паметен, заради епохалната значимост на даването на самата оставка. Този акт на връчване на оставката остана в историята на България като един-единствен пример за политик, доброволно отказал се от властта. И днес много историци, психолози и уфолози се опитват да обяснят този внезапен пристъп на съвест у самия министър, но точен отговор на въпроса, защо Румен си е подал оставката, все още не е намерен.
Трудно беше на мнителния български народ да проумее защо един министър би си подал оставката. Защото е корумпиран? Румен Йорданов? Едва ли. За да спаси правителството? Румен Йорданов? Едва ли. Защото му се подава? Напротив, българският народ не е свикнал да подава. Стоичков така и не се научи да подава по време на мач, обикновеният българин не се научи да подава жалби в Страсбург, пътниците във влаковете не се научиха да подават на ръка на горящите вътре.
Каква тогава беше причината Румен Йорданов да си даде оставката и да остане в историята. Причината всъщност е съвсем прозаична. На 10 Май 1998 г., след една тежко прекарана вечер по случай День Победы, Румбата се изпикал в градския фонтан. След тази случка, около фонтана започнали да цъфтят екзотични орхидеи, сини агапантуси, мадагаскарски жасмини и плевенски нарциси, както и обикновен бял равнец. И за да не се разбере за лечебните свойства на неговите телесни течности, произлезли от дългогодишната употреба на мостри от Винпром „Пещера”, той поискал да му издигнат скромен паметник на мястото на фонтана, който да покрие избуялата флора наоколо, и да скрие срама му. Речено-сторено. С връчването на оставката си, той си изми ръцете като Пилат Понтийски, дадоха му орден Стара Планина Іва степен, Орден Дружбы Народов, и Орден Пурпурно сърце, и го назначиха за посланик в Полша, тъй като говореше руски. Историята отми имената на неговите съвременници, премиери, президенти и министри, но Румен Йорданов се увековечи с тази си постъпка во веки веков.
И ако един ден някой заблуден руски турист дойде на това място, спокойно ще може да прочете надписа под паметника, който гласи: “Министре Йорданов – признателна България”.