Оставката на министъра
Втората стачка на учителите беше точно в разгара си и вече минаваше първата по времетраене и поддръжници. Нямаше изход — бюджета не достигаше за по-големи заплати, а за съкращения учителите не искаха и да чуят! Провалът на учебната Година беше по-близо от всякога.
Един ден министърът се взря в стрелките на часовника в кабинета си. Те се движеха тъй бавно, тиктакането отекваше някак глухо в стаята…
…образованието вече беше под всякаква критика, заради ниското заплащане на учителите В държатата се възцари безработица, поради нищожното вече образование. Все по — неграмотни хора се назначаваха на работа. България западаше все повече и повече…
Изведнъж министърът подскочи, той беше все още в своя кабинет,беше потен… Осъзна че е сънувал, но сънят му беше толкова реален и някакси зловещ… Замисли се сън ли бе това … или поглед в бъдещето? За първи път от както бе заел поста на министър той се замисли за държавата, за бъдещето й, а не за себе си.
Мигновено откри решението. Той бе разбрал къде е проблемът — точно в управляващите и в прекомерните кражби към държавата Спряха ли кражбите, нямаше вече да има недостиг в бюджета или инфлация.
Още същия ден той подаде оставката си с надеждата, че на неговото място ще дойде по-достоен човек. С надеждата, че цялото правителство ще бъде сменено. Но тъй като знаеше, че това няма да стане само с неговата оставка реши да направи и едно последно нещо в качеството си на министър, защото знаеше, че управляващите нямаше да се откажат от безчинствата си срещу държавата.
…Вечерта имаше прекъсване на програмата за извънредни новини. Съобщиха, че в редакцията на телевизията са оставени множество фактури и документи, уличаващи голяма част от управляващите в корупционни сделки (това бе дело на гореспоменатия министър)…