Оставката на министъра
Беше прекрасна юнска сутрин. Слънцето едва се беше показало зад хоризонта, когато от къщата на Министър Хвалипръцков се чуха викове. Къщата беше широка и триетажна, в елитен квартал. Господин Министъра крещеше на чистачката, която беше прпуснала да изчисти една голямо петно зад вратата на четвъртата спалня на третия етаж. Тя не беше виновна – и без това надли някой можеше да обходи къщата, пък и да я изчисти на всичкото отгоре, за тридесет минути, което се изискваше от нея. Министъра дори не й плащаше добре – някакви си 200 лева на месец, като работеше само на още шест места. Всъщост заплатата й беше двойно по-голяма от тази на някой учител например, но на нея не й стигаше. Та, спора продължи няколко минути, докато телефона на Хвалипръцков (чиято парична стойност беше достатъчна за изхранването на цяло село от третия свят за две седмици) на иззвъня. Чистачката се изниза незабелязано, за да остави шефа да говори на спокойствие.
-Господин Хвалипръцков – чу се нисък мъжки глас, - обажда се Васил Стоянов.
-Васко, какво пък сега бе?
-Господин Хвалипръцков, моля ви! Дайте малко по-професионално, все пак сме политици, не може толкова да фамилиарничите.
-Абе аз съм министър на финансите и съм богат, мога да правя к’вот си искам – отвърна леко раздразнено министъра от другата страна на линията.
-Добре, Господин Министъре, но ще е добре да дойдете на работа.
-Ау, ама то петък ли стана бре? – Хвалипръцков се плясно по челото. – Добре, добре, идвам.
След тези думи Министъра затвори телефона и излезе. Беше със същия костюм, с който ходеше вкъщи, но той така или иначе струваше десетина средни работни заплати. Влезе в колата си, която струваше колкото десетина скъпи живтоспасяващи операции в чужбина. Каза на шофьора да кара и се замисли. Днес щяха да приемат увеличение на данъците – не за друго, просто исках да крадат повече. Щяха да са най-много тридесет човека в залата и той щеше да организира неговите да гласуват от името на още толкова, което за него се беше превърнало в ежедневие. „Гаден идиот!” чу гласа на шофьора.
-Ей, ти кой обиждаш бе?
-Не съм казал нищо, господин Хвалипръцков – започне да се оправдава човечеца.
-Айде бе! Ами кой ми каза, че съм гаден идиот?
-Въобразили сте си. Моля ви, не ме уволнявайте! – започна вече да умолява шофьора.
-Ох, нещо ми става… Айде карай там – министъра започна да се обърква. „Шибан скъперник.” – Абе, ти кой обиждаш бе? Махай се от колата!
-Но моля ви, аз нищо не съм казал! – Беше прав. Всичко беше в главата на министъра. – А и ако се махна кой ще ви закара, пиян сте!
-Абе пиян съм бил! Имам пари, к’во кат’ съм пиян! ‘Айде махай се вече! – Министъра вече крещеше.
Шофьора отби сърдито и слезе. Министъра вече го уволняваше за трети път, така че не се притесняваше много. Шефа му отиде на шофьорската седалка и закара. Малко му оставаше да прегази някой. „Гад мръсна, внимавай бв!” - отово чу непознат глас, който все едно идваше от седалката до него. Обърна се, но не видя никой. Препсува въздуха и продължи. Попадна в задръстване, но това не го притесняваше. Извади един полицейски буркан от жабката и го сложи отгоре на колата. Включи го и премина. „Идиот проклет, гръмни се!” чу отново, но този път не обърна внимание. Стигна в парламента, където го чакаха няколко часа сън. Заспа още с началото на парламентариния контрол и чу едно силна „Абе, гад мръсна, събуди се бе! Мамкати ти, ставай, че ще ти навра стола отзад!” Стресна се и се изправи на мястото си.
-Господин министър, какво мислите за… – Не чу целия въпрос. Вместо това накрая чу „Гад мръсна, махай се от тука бе! Само тровиш живота на хората.”
-Извинете, какво казахте? – попита малко раздразнен.
-Какво мислите за… – и отново гласовете продължиха „Абе махай се от тука и стига си прецаквал другите бе говедо мръсно!”
Министъра се ядоса, скочи и изкрещя:
-Оставете ме на мира бе! Какво съм ви направил! Мамка му, ще подам оставка!
След тези думи спокойно излезе от залата.