Оставката на министъра
Разгонените кучета си бягаха из улуците , бяха жестоко скарани с просяците , който май бяха по — малко от тия песове.
Защо се караха?Ами улицитата не бе голяма , а и храната в кофите и по земята не стигаше.Един от тия бездомници беше
по — различен.Той все още има дом , но не си ходи у дома , предпочиташе да си стой на улицата.Никой незнаеше защо.
Неговият син имаше смесено име, ту гръцко , ту българско.Името му беше Леонид Кръстьов.Учеше в прилична гимназия.Но сега
е в университет.Големи амбиции , голяма личност и голям умник в едно.Това бе Кръстьов.Вече бе минала 2007 година и дойде още
по — Новото Време.Забравени са Левски , Ботев , Раковски. Абе , тия там вече ги няма,нали не са тук и не могат да се борят за хляба ни ,
що да ги споменаваме.Пък турсото е минало .Изтраехме го , значи можем да изтраем и Социалистическо — царско — туркофилно правителство.
Кръстьов минаваше всеки ден по тази улица. Тя бе най — краткия път към университета му.Улицата се променяше толкова често,
колкото пъти минаваше по нея бедния студент.Откри се месарница , откри се магазин за домашни потреби.Е неможе да не спомена ,
че откриха и бар.Бездомниците стояха пред този бар ден и нощ.Гледаха към месарницата и си мечтаеха,гледаха лъм магазина за домашни
потреби и пак мечтаеха.Нямаха пари да са в бара , но те нямаха толкова много неща , че не забелязваха и това си лишение.
Леонид Кръстьов завърши . Започна да практикува , стана адвокат.Покрай работата си се запозна с хора ,които имат огромно влияние,
но за тяхно щастие никой не ги познаваше.Даже си бяха създали партия.Даже партията беше свързана с другата им дейност.Името й бе и сега е
България за Парите.Или БП, но пред хората се знаеше като Българска Партия.Кръстьов се издигаше в тия среди , като на девети септември ,поради
дразги в управлението , Кръстьов стана министър на вътрешните работи.Хората си викаха:
- Скочихме от трън на глок , май а?
- Абе , умно е момчето и опит с престъпниците има.
- Бе, ще видим какво ще пропуши от този сноб с люцерна.
Така се говореше и така беше.Дори и Леонид не знаеше какво да прави точно.Знаеше само пари за мен , пари за този от мое ляво и стотинки за народа.
Поради създалите се безпоредици от управлението на БП просяците на старата улица станаха повече от псетата там.
Майаката на Леонид страдаше.Не от многото пари и лукс ,а от болест.Тя бе малко луда и доста откачена , защото лудия не знае
много много какво му се случва , а тя бе наясно със случките в молове , таверни и луксозни хотели.Майка му умираше бавно , но защо ли да живее?
Тя бе казала всичко , което е имала да казва и понеже нокой не я чуваше тя го крещеше , но резултата бе същия.Дори смъртта и не бе тиха.
Както вървеше по една улица я заболя главата , краката и омекнаха.Първо се спря , повика за помощ, после чу музика , видя светлина.
И тогава разбра , че колата ,от която се чува музиката , ще я блъсне. Така и стана.Музиката бе шумна, а и дъртата бая изврещя.
Хората спряха , едно малко дете каза на майка си :
- Мамо не искам да стоя на този шум!- И си тръгнаха.
Положението на Кръстьов и неговата пратия се влоши.Този млад мъж сякаш не издържаше на натоварената работа,на натиска , който сам си бе докарал,
неиздържаше никак.Един ден той срещна свои колеги и ги покани да излязат някъде .Това би била една много разтоварваща почивка и
те не му отказаха.Вечерта бе прохладна,всички звезди се виждаха ясно.Вятърът сякаш галеше всичко и всеки , сякаш всичко бе изчезнало.
Приятелите се събраха в един клуб на име „Feature“ . Вечерта минаваше добре ,всички бяха много весели .Изведнъж в клуба се оказаха
двама много едри и сякаш ядосани мъже.Единият бе Христо,млад леко брадясъл със странен пламък в очите.Другият се казваше Васил.
Васил изглеждаше тих , сериозен и доста сдържан.Двамата бяха едни от онези хора , които сега не съществуват, хора готови на всичко
за народа, който не искаха нещо чуждо в двора си. Седнаха на масата на Кръстьов и компанията му и настъпи тишина на тази маса.
Васил подхвана да говори със Кръстьов ,а Христо заговори с другите.
- Вън видях нещо много лъскаво. — Каза Васил като запази сериозния си въд на лицето.
- Цялата улица е лъскава. — Каза Кръстьов.
- Абе май не е точно така. Гледам , на идване , как осем стареца бяха доста мръсни и изпокъсани.Седяха пред другия бар.
- Аааа,тезси ли? Че то аз от тях призлизам.Ама май няма да се връщам при тях. — Каза Кръстьов с лека усмивка.
- То май всички на тази улица сме се запътили към тях, не мислиш ли?
- Е вии ако искате отивайте при тях.
Тогава Васил не издържа.Хвана Кръстьов за врата и му каза:
- Дойдох да ти кажа, че от утре или не си на власт или си мъртъв!Писнало ни е от такива като теб.Че даже си и нагъл.Помисли какво ще правиш!
Васил и Христо си тръгнаха от бара , а изненаданите приятели на Кръстьов се направиха че нищо не е станало и си тръгнаха уж усмихнати.
Леонид отиде на работа на другия ден , но видя че на улицата се прави ремонт на тръбопровода , нямаше как да отиде на работа.
Прибра се вкъщи и изпрати имейл до кабинета си , че от днес не е на работа. Взе едно бъже и си го уви около врата.Така вече нямаше какво да обърка.
Васил бе убит .Убуеца бе и още е заместника на Кръстьов , а Христо бе забравен от всички.