Оставката на министъра
Прохладна и красива мартенска сутрин.В топлото легло Министъра се пробуждаше от безгрижна дрямка.Обърна се наляво,където го очакваше голо дупе и празна двулитровка бира и се замисли “Интересно какво ли е било снощи?”.Стана с неохота, пребърка джобовете на костюма си Versace, за да намери запалката си ,сложи чисто новия Rolex, струващ процентът за увеличение на учителските заплати, и после тръгна към Парламента.По път спря да купи вестник,за да види как върви работата в министерството, поне ако не ходи, то да чете за това как някои хора бачкат.На първа страница той прочете следните заглавия :”Пак мегаскандал в Парламента,Буш дойде да разтървава министрите.И той иска процент от незаконните сделки”.Министъра поклати глава неодобрително, отпи от кафето си и си каза наум:”Че какви незаконни сделки правят тия хашлаци без мен, кой ще им работи с документите?!”Почесвайки се по тила той прелисти на следваща страница, като пропусна темата за сираците, които гладуват в домовете и темите за ниските пенсии.После стигна до заглавието”Хипер инфлация сполита България- 5000 %” .С учудване министъра се поусмихна пък си каза”Ей какво толкоз, че то миналата седмица бяха 5500 %, какво недоволства тоя народ!Гледай всеки втори трабант кара!Ей все министерството им виновно!Мизерници!”
С три часа закъснение министъра отиде на работа.Като всеки обед го посрешна любезната му секретарка и му предложи служевен обяд като на прокурорите в Плевен, та нали са си от едно родно място.Тогава министъра се замисли , пък после каза :” Айде миличка , ходи ми донеси чека от бюрото, ама не гледай от кой е !” Любезната двадесет годишна секретарка изптипка да вземе чека,като си мислеше :”Ей кога ли и мен ще ме сполети щастието да обядвам с братя Галеви”.Тръпнещ в очакване Министъра се замисли за секунда:”Аз днес май трябваше да си подавам оставката ама съм махмурлия, може би ще е другия месец”.Дойде и младото момиче с чека :”Заповядайте господине, приятен обяд и до утре, починете си днес много работихте!”На излизане Министърът се поусмихна доволно само както може да се усмихне човек с депутатски имунитет и 10 000 гущера в джоба.
На излизане от министерството отвън го посрешна страшна гледка.Имаше митинг на Атака и Волен Сидеров беше седнал чисто гол на шосето и крещеше :”Не разбрахте ли ,че децата на България няма какво да ядат!!!”.Министърът го погледна и каза :” Ех , Волене, ти пък не разбра ли ,че теб са ти объркали името - вместо Волен трябвало да се казваш Болен.ХАХАХАХ- изсмя се силно Министърът- Нямало децата какво да ядат- гледай колко болклук има София, никой не иска столичния боклук!Нищо де повече кофи ще има за децата!”
Волен го погледна жално и му каза:
-Но господин Министре , и учителите няма какво да ядат!Всичко е за мафията в тази дъражава!Моля, кажете и на колегите си в кабинета да се смилят над нас!
Министърът се позамисли.Бръкна си в джоба, намери си запалката, подхвърли я на Волен и му каза :”На ти да си имаш бе циганино!Тая запалка струва повече от теб и жена ти взети заедно!”
Малко ядосан той се качи в служебното Бентли и тръгна към скъпия столичен ресторант.Там пък го чакаше още по-гадна гледка.Имаше пгромен протест , който бе прераснал в масови безредици.Разбира се служители на полицията нямаше, и там както в МВР цареше пълна анархия.Министърът погледна жално дрипавите хора, измършавяли и с побеляли коси на по 20 години и си каза :” Е не , аз бях до тук!Косово го приеха за държава, но аз България никога няма да приема за държава- каква е тая селяния?Нямат ли си крави, които да водят на поход до парламента, че дошли тук пред ресторанта!Убиха ми апетита!Вече дори не ми се пие!”
С груб жест Министъра приветства хората, но без да отваря вратата на колата, току виж го изяли и каза на шофьора”Карай да си подавам оставката то се е видяло в тая Цървълландия нито бизнес можеш да завъриш, нито пара да изкараш!Ако имаш малко повече от брутния вътрешен продукт на България в банковата сметка мошеник те правят!Махам се от тук- то навсякъде се търси мафия по света!”
След като си подаде оставката още същия ден на врата на кабинета му беше окачен некролог.Не ,никой не беше умрял просто колегите му по този начин искаха да преодолеят загубата.На некролога бяха изписани куп прекрасни неща за министъра и накрая за капак бяха сложили любимата му мисъл “Всяка държава си има мафия, само в България мафията си има държава!Надявам се ,че и без мен Парламента ще продължава да граби.Ако някой ме търси на частния си остров в Адриатика съм!Поздрави , Министърът на позора!”