Оставката на министъра
Министърът мрачно гледаше в екрана на компютъра си. Бавно движеше мишката и четеше задълбочено.
Вдигна слушалката на телефона, набра кратък вътрешен номер и повика някого при себе си с краткото:
— Качи се веднага!
И затвори.
След около минута на вратата на министерския кабинет се потропа.
— Влез! – каза министърът.
Вратата се отвори бавно и през нея се подаде сухото лице на оперативния работник Унуфриев.
— Унуфриев – каза министърът, - знаете ли, че в интернет са обявили конкурс за разказ… за…
— За „оставката на министъра” ли…?
— Да.
— Чух, господин министър.
— Аз прегледах страницата. За мен, пишат, нали?
— Едва ли…
— За мен пишат! Познавам!
— Добре… възможно е… - смотолеви оперативната шушумига.
— Унуфриев – започна министърът, като много наблегна на У-то, - тия трябва да се научат, че не могат да се бъзикат с мене! Големи глупости са изписали. И всеки ден нови разкази пращат. Все по-големи фантасмагории пишат тия и ме дразнят! Искам ги наказани! Ясно ли е?!
— Разбира се, господин министър… - оперативният се поклони (по стара министерска традиция) и напусна кабинета.
Министърът се обърна отново към компютъра си и продължи да чете разказите от конкурса. Само свирепи псувни излизаха от устата му.
След два часа оперативният отново почука на вратата на министъра.
— Влез.
Унуфриев влезе и се изтипоса пред огромното бюро. Изчака министърът да загаси цигарата си в големия колкото джанта пепелник, закашля се от дима и замига на парцали.
— Казвай какво измисли!
— Според новите разпоредби на Европейската комисия за борба с организираната престъпност можем да следим кореспонденцията на всеки в интернет…
— Такаааа… - закима министърът. На него му харесваше да може да следи. При това всеки. – Продължавай!
— След като ги изловим всичките, ще ми заложим следния капан: пускаме им въдица с фалшиви реклами, банери, обяви… ще измислим нещо, на което да не могат да откажат и да се хванат. Когато кликнат върху банера, който, да речем, им предлага офис консумативи, ще ги изпраща в сайт за детска порнография. Те и да се стреснат и да затворят, посещението е регистрирано! Взимаме данните от доставчиците, арестуваме ги всичките за участие в мрежа за педофилска порнография!
Унуфриев гордо се изпъчи.
— Добре, харесва ми! – заяви министърът. – Действайте! До утре ги искам изловени! Всичките!
— Веднага, господин министър!
Унуфриев излезе тичайки от кабинета.
Министърът отново отвори сайта и заразглежда имената на авторите.
— Добре… добре, за много умни се имате, а!
Засмя се с глас.
Няколко часа по-късно Унуфриев почука на вратата и влетя още преди да му бъде позволено. Запъхтян и плувнал в пот.
— Господин министър… имаме ПРОБЛЕМ!
Министърът не обичаше да има проблеми, особено такива, които му ги съобщават оперативните.
— Взехме им данните на всички, дето са писали, господин министър – продължи Унуфриев, - и им заложихме капана с детската порнография! Всички се хванаха…
— Какъв е проблемът, тогава?
— Оказа се, че те всичките работят в тази сграда… в нашето министерство…
–КАКВО!!!
— Да… и по-лошото е, че сега ГДБОП започват акция за разбиването на мрежа за детска порнография! И започват от министерството…
На министъра му призля.
— Всички телевизии в момента излъчват извънредни емисии с тази новина. Не знам как са разбрали!
Телефонът иззвъня.
Министърът знаеше кой го търси и знаеше какво щеше да иска от него.