-->

ДЕЛНИЧЕН МОНОЛОГ

“Вече трети ден не ми се работи… Сигурно е сряда – помисли Румен Зипото и се протегна.

“Мръсни комунисти, мамицата им неналапкала се…”

Зипото се сепна и уплашено се огледа – СРС-та можеше да има навсякъде, а и той вече не беше някакъв пропаднал плевенски кмет, за да си плямпа каквото му скимне, а коскоджа ми ти министър, както беше споменал Доган…

“Ех, защо Емел остаря? Можеше сега да ми… удари едно рамо, знае тя как да говори с Доган, ох как знае!… ама не може човек цял живот да гньети вампири! То бива-бива целта оправдава средствата, ама чак пък толкоз! Не вярвам да тръгне сега да ми отмъщава… тя е малко от тия, дето на умряло куче вадят… а аз още мога да хапя и то още как!”

Румен Зипото бръкна в чекмеджето отмести ордена “Умряла лисица” с мечове Първа степен – личен подарък от Президента за особени заслуги от взаимен интерес – извади чифт чисто нови бели чорапи и любовно ги загледа.

“Иска му се на Сергейчо, ама няма тупе! А ме е махнал, а се е катурнал и той! Човек не си реже клона, на който седи! Бойко само това чака… а как ми се усукваше в Банкя… Трябваше да го оставя… поне зам. министър… ама кой да се сети на две бутилки… а можеше по-иначе, можеше… както е казал поета…”

Министър Зипо отпи дълга глътка и попи устните си с чорапите.

“Оставка? Сам да си я подам? Абе тия чуват ли се?! Ще им го подам аз!”

Румен Зипото отпи още една глътка, погледна празното шише към светлината и отвори следващото.

“Оставка подадох при Емел… Толкоз!”

Зипото се разсмя гръмогласно и зашляпа бос по кабинета си.

“На пръдливо дупе леща ма’ана! Всичко Мара втасала… Тя, държавата, вече деветнайста година кара по тоя терк… сети се накрая, че аз съм й крив! Черепа цял министър на финансите си отгледа и си го курдиса на всичкото отгоре… Извън тройната коалиция… Значи ли, че ако се видя с него сега, осъществявам нерегламентирани контакти? А? Все МВР-то им виновно! С какво ви е виновно бе?! Тоя не го пипай, оне не го пипай, тоя да го назначиш, оня да го уволниш… Аз да не съм началник влак?! Ще видят те кой е Румен Петков! Страхливци недоклатени! Ще ми се молят аман-заман да не си подам оставката! Защото подам ли я…”

Румен Зипото всмукна дълбоко от цигарата си, закашля се неистово и приседна, за да не се изпусне – въпреки, че вече се бе оакал до уши, не биваше да го прави и в буквалния смисъл.

“Защото подам ли я… ще вземат да я приемат… Мамичката им подла! Е пък няма да я подавам! И няма кой да ме накара!

- Г-н Министър – беше една от секретарките, – г-н Михалев току-що се обади и каза, че не само той, но вече и много други бизнесмени чисто оперативно се интересували кога смятате да си подадете оставката?