Оставката на министъра
01.04.3008г.
планета Земя
Европа
България
София
Министерство на вътрешните работи,
кабинентът на министър Петко Руменов
Министърът тежко въздъхна. За кой ли път го мъчеше предчувствието, че оставката му отново няма да бъде приета. В толкова му се искаше да прехвърли тежките си отговорности на някой друг.
Стана от удобното си кресло и се приближи до прозореца. Навън, под яркото септемврийско слънце се разхождаха хора, тичаха деца и си подхвърляха топка. Млада двойка страстно се целуваше под дърво в близкия парк.
Компютърът бипна и министърът се обърна – на екрана се беше изписал познатият знак за получено съобщение. Още преди да го отвори той знаеше, че оставката му е отхвърлена. Една мъжка сълза се плъзна по бузата му и капна върху блестящия плот на бюрото.
Така беше през последните няколко години. Петко Руменов стана, изключи видео прозореца и се приготви да си ляга. Тежко беше да е единствения жител на България. А утре трябваше да подаде оставка като министър-председател…