-->

ОСТАВКАТА НА МИНИСТЪРА

Автор: aib

Запалката, така наричаха на галено министъра, се прибираше от среща с оперативно интересни лица. Както обикновенно беше във весело настроение, едно, че уговориха важни за Партията средства и второ, бяха се почерпили с приятелите. За съжаление можа да отдели малко време, тъй като малкият му син го чакаше навън в колата. Нищо и утре е ден, все пак трябва да отдели и време за семейството си. Като на всяко ченге, съботата му беше вторият петък, а неделята- третият.

Вечерта премина спокойно. Децата си легнаха, Запалката си сипа едно и седна пред лаптопа да прегледа медиите и форумите. Не че на сутринта няма да му докладват, но на вълкът му е дебел вратът, щото сам си върши работата. Е, беше обградил с близки, имаха си доверие с колегите, често се почерпваха в кабинета му, а пък колко се смяха заедно като му измислиха този прякор. Месеци наред.

Както обикновенно написа в гугъла името и фамилията си. Връзката беше отлична- като за министър. Излязоха към 203 000 резултата. Повечето ги беше чел през годините, затова реши да прегледа последните. Сложи очилата и о-о-о, ужас. Запалката сбъчи високото си чело и зачете- Министърът се напикава, като се напие; Недоказан престъпник по служба и хулиган; Срещал се с ня`кви братя. На всичко отгоре и клип от пресконференцията дето се изпусна, та каза едни неща. Уйович, Муйович….. Е, бяха пийнали малко преди това, какво толкова. Но да го пуснат и в интернет…..„Този цинизъм трябва да има някаква граница“- помисли си Запалката. Хвана телефона и се обади, на когото трябва. Беше бесен. Пусна късните новини, слава богу, не излъчиха видео материал от пресконференцията. И клипа от интернет изчезна. Бързо свършиха работа отговорните лица. „Ще ги почерпя утре сутринта”- помисли си Запалката и си легна.

Заспа трудно, сънува едни глупости, някакви хора го засипваха с весници, GSM-ът звънеше пронизително, но и той беше някъде между вестниците, ровеше, не можеше да го намери. Дойде отнякъде премиерът с един генерал от резерва /защо ли пък са заедно?/ и те взеха да ровят, след тях някакви журналисти….

-Злато, трябва да ставаш за работа, не чуваш ли?- жена му го побутна гальовно по рамото. Помисли си, че е оная реклама по телевизията, но бързо се разбуди.

Запалката стана като войник, облече се, колата го чакаше от 15 минути. „Жега е”- помисли си той. Днес ще има много работа. Главата го цепеше, какво ли му бяха сипали вчера аверите? Сигурно е от молдовския спирт. Мамка им, ще ги научи той. Можеше да ги разкара за два часа, ама на! Компромиси в името на властта.

Влезе с решителна крачка в кабинета си. Подчинените го поздравиха съчувствено и уплашено се заеха с работа. Днес явно нямаше да е весело.

Като първо реши да прегледа набързо пресата. „Уволнен заради връзки с Винпром”, „Министърът се кара на Брюксел”, „Криза на държавността”, ”Парадигмата с полицейско насилие”, „МВР шефове се изявяват като папараци”, „Корупция по високите етажи”, „Пиян ли е министърът”, „Оставка”. Жегата май ще е по-голяма отколкото предполагаше. Извика главният секретар и му нареди да даде изявление до медиите, в което да го оневини, като му обеща да му върне жеста. Запалката беше човек на честта, научен да изпълнява обещаното.

Към обяд имаше добри новини- парламентарната комисия оневини всички замесени лица от скандала „Уйович”. Слава богу, че в комисията нямаше опозиционни представители.

Иззвъня петолъчката. Какво ли пък иска това лайно? Не трябва и да си го помислям, ще взема да се изпусна някой път- каза си. Иначе момчето беше разбрано и правеше каквото му кажеха. Това беше цената на избора. Този път малко се беше изпуснал- „Който е сгазил лука, ще си плаща”. О-о, така ли, аре по-спокойно там в ъгъла. Ако и аз се разприказвам, да не стане по-лошо. Съпартийците били разтерзани за съдбата му. Да вземат да строят редиците и да не се разтерзават, щото за всеки имам по нещо. Министри спирали разработки. Може и да са спирали, ама през главата ми, аз да не съм господ да огрея навсякъде. Като има виновни, ще има и наказания. Това вече е върхът на низостта. Да го разкъсат ли искат. В името на службата и детето води при мутрите. Предали СРС-то на главния прокурор, много важно, нали е наше момче.

Ох, какво ли още ще се случи в тоя дълъг ден. Извади две чаши и бутилка водка от библиотеката и извика главния секретар. Трябваше добре да стиковат изказванията си за пред комисията утре. То комисиите нали са затова, да не се свърши работа, ама все пак известна предпазливост не е излишна. Разбраха се набързо. Така е с партийни другари и единомишленици. Чукнаха се отново и се сетиха за оня глупак с Бенелито. Толкова ли не може да си купи един ваучер стисльото, та разсмърдя цялата държава. Да поседи в панделата, та да му дойде акъла. Като го измъкнем, да му е обица на ухото.

Селекта беше качество, сигурно са сипали финландска майсторите, хе-хе, от стара коза яре съм. Ама нека, уважение е това. Едва ли продават от същото с турския бандерол.

Довършиха шишето, главния се извини и се разделиха развеселени. Запалката отвори втора бутилка и пусна плазмата да види новините. Пред парламента имаше голям митинг и скандираха „Оставка”. Тия хора забравиха, как ги гонихме по малките улички 1997 г. Аз да не съм Начев?

В това време пак звънна петолъчката:

-Извинявай много, че те безпокоя, ама утре пристига оня Барозу, вземи напиши една оставка за всеки случай, ако потрябва да я имам. Може и да не я приема, но за всеки случай.

 — Дадено, шефе!

Естествено, че нямаше намерение да пише оставка, но главата му се беше позамаяла и искаше да се отърве. Наля си отново и извади последната цигара. Така и заспа на бюрото.

На сутринта вестниците излязоха със големи черни заглавия- „Опозицията запали МВР”, „Министърът загинал в геройски опит да спаси СРС”, „Министърът посмъртно награден с орден „Стара планина” от президента”, „Масови арести на заподозрени”.

Срещата с Барозу мина добре.

2008, пролетта