Оставката на министъра
Сергей пусна плътно завесите. Седна зад бюрото. Запали настолната лампа. Отвори долното чекмедже и извади чифт хирургически ръкавици, плътно прилягащи към пръстите. Бръкна в джоба. В яркото светлинно петно се появи тъмночервена запалка. С върха на химикалката натисна миниатюрно бутонче там, където така необходимия на пушачите артикул би следвало да се зарежда с гориво. Вместо газ обаче, задействаната пружинка изхвърли тънко рулце от най-фина хартия. С помощта на пинсета и лупа той прочете следния текст:
ту би
ор
нот ту би
Сергей кисело се усмихна. Конспиративните игри му доставяха удоволствие. Все пак добре го бяха измислили другарите с тези запалки. Можеш да си ги подмяташ колкото искаш пред погледа на всички без да оставяш никакви следи. Няма телефони, няма записи, няма как да те проследят при външно наблюдение. Голям смях падна с този прякор на бате Румен. Добро прикритие. Тук мисълта му даде засечка. От кого всъщност трябва да се крие или по-точно да се крият? Нали властта е тяхна? Защо трябва да се държат като престъпници?
По гърба на Сергей полазиха някакви насекоми. Вътрешният глас започна да му нашепва, че нещо не е така. Почеса се там, където не го сърбеше. Бате Румен минаваше за естет в собствените си очи, но наклонностите му към възвишеното не надскачаха критериите на пайнер клуб. Литературната му слабост се простираше до рубежа четене на етикети по бутилки. Но в никакъв случай Шекспир. По челото на Сергей изби охлаждаща течност, показваща засилена дейност в черепната кутия. Ако текста съдържаше някакъв шедьовър от хамалския жанър нямаше да възникнат никакви съмнения относно авторството. Но вероятността бате Румен да говори с езика на Хамлет клонеше не към нула, а към минус безкрайност. Това си беше очевидна провокация. Спомни си миналата година, когато отстреляха другия Румен. Той и досега не загряваше защо го махнаха. Уж нищо не можаха да намерят срещу човека пък му биха дузпата.
Сергей взе остър молив и зачеркна горното „ту би”. След това зачеркна и долното „ту би”. Пъхна кореспонденцията обратно в запалката и я затвори съгласно инструкциите. Извади нова запалка. Повтори операцията по отваряне. Бланката беше празна. Той я запълни с Хамлетовата дилема, но този път с езика на автора.
-Лена, ела за малко. Имам работа за теб. – Подавайки запалките, Сергей нареди: – Тази ще я дадеш на бате Гошо, а тази на бате Румен.
-О кей, Серьожа! – изчурулика младата дама и тръгна да изпълнява заданието.
Както винаги общуването с другарката в живота внесе увереност и топлота в битието на Сергей. Елена може и да не е толкова хубава като своята знаменита предшественица, но е вярна. На нея може да се разчита. Пък и разбира от конспирация. Що свят е обиколила, що бандит е интервюирала.
Течеше поредната пресконференция, на която бате Румен громеше престъпност, опозиция и реда в собственото си ведомство. Щедро раздаваше закачки и запалки, размахваше палци, показалци и прочее крайници. Но след като съзря Елена разбра, че има съобщение. Прибра необходимото конспиративно оръдие, разгони журналистите и се скъта в тъмната стая. Повтори ритуала с лампата, ръкавиците, химикала, пинсетата и лупата. Прочете съдържанието няколко пъти, но нищо не разбра. Някакви странни изрази, приличащи на заклинание, на всичко отгоре и тук таме зачертани.
Мисълта на бате Румен не знаеше в каква посока да поеме. Нямаше никакъв ориентир или нещо, за което да се захване. Единствено верно изглеждаше Серьожката нещо да е превъртял. Напоследък много му дойде на момчето. Млад е още и му липсва закалка. Бръкна в шкафа и извади любимото си питие. Опъна направо от шишето няколко големи глътки. Мека топлина се разля във вените и отпусна нервите. Бате Румен разбра, че трябва пак да действа. Посегна към GSM-а с прима картата и набра бърз номер.
-Пешо, колко е часът бе?
-Пет без пет – след кратка пауза отговориха от отсрещната страна. Разбира се, отговорът нямаше нищо общо с астрономическото време. Само указваше, че се приема оперативна среща на подходящо за целта място.
Бате Румен щракна доволно с палци и повтори освежителната операция още няколко пъти. На него също скандалите през последните дни не му действаха добре, но благодарение на своевременната алкохолна терапия запазваше добра форма. Или поне така си мислеше. Набързо се преоблече и изчезна през задния вход незабелязано.
Двамата мъже се разположиха в единия ъгъл на празното заведение така, че да могат да наблюдават кой влиза и излиза, а близостта на служебния вход им осигуряваше възможност да изчезнат незабавно в случай на необходимост.
-Зрасти Запалка!
-Зрасти Гоце! Абе струва ми се, че Серьожката е откачил.
-И на мен така ми се чини. Тъкмо щях да те търся и ти се обади. Получих от него странно съобщение.
-Ами че аз за това те търсих. Изпрати ми някакви шашкании за бидони ли беше, за туби ли беше, така и не можах да разбера нищо. Ти к`во мислиш по въпроса?
-Не са туби и бидони, Запалка. Момчето цитира Хамлет. Иска да се маха. Аз така го разбирам.
Бате Румен отново започна да губи ориентация. Извика келнера за подкрепление. Поръчката моментално беше изпълнена, течността от чашата прелята в тялото за ободрение на душата.
-Гоце, кой е тоя Хамлет? От нашите ли е? И що иска да се маха?
Серията въпроси раздразниха събеседника на бате Румен. Той започна да разбира, че човекът срещу него е прекалил с дозите.
-Запалка, престани да пиеш. Хамлет е литературен герой и не той иска да се маха, а Серьожа.
-Гоце, стига си се бъзикал с мене. Не съм кавардисан. Трезвен съм като мисирек. С ей тия очи го видях. Сега се сещам точно. Не за варели, за туби ми пишеше момчето и ги беше задраскало. Откачил е ти казвам щом иска да се маха…
Тук бате Румен даде на заето и се облещи. Нещо прещрака в мисловната му машина, а очите му направиха опит да изскочат от опаковката си.
-Гоце, ако Серьожката се махне кого ще сложим на неговото място?
Мечтите на бате Румен моментално бяха порязани още в зародиш:
-Запалка, остави тази бира Ариана настрани. Не си за тази работа. Трябва да говорим със Серьожа. Сега ще го привикам.
Докато чакаха разговорът се завъртя по мъжки около новия ловен сезон, къде какъв дивеч има, кой какво е ударил, кой с каква пушка се е сдобил. Не след дълго врата се отвори и с бодра комсомолска стъпка към тях се насочи Сергей. Личеше, че е стегнат. Късо подстриганата му коса стърчеше предизвикателно нагоре, издавайки силно вътрешно напрежение. Застана мирно и рапортува:
-Здравейте другари!
-Здравей Серьожа! – ласкаво го потупа по рамото началството. – Кажи ни какво става с теб.
-Ами днес получих от бате Румен съобщение…
-Ай стига бе! Нищо не съм ти пращал днес – грубо го прекъсна бате Румен.
-Запалка, запри се най-после. Дай на човека да каже какво се е случило. Продължавай Серьожа!
-След първата пресконференция Елена ми донесе червената запалка на бате Румен. Вътре имаше цитат от Хамлет, отнасящ се до съдбата на героя. Тъй като не можах да разбера какво точно иска да ми каже с това послание му го върнах. После помислих, че може би Вие искате оставката ми и я пратих незабавно. Моля да бъда простен за използваната фриволност, но тя все още беше пред очите ми.
-Оставете го този Хамлет на мира. Хамлет, мамлет все тая. Вий що не щете да разберете, че нищо не съм пращал! – надае вой бате Румен.
-Ако ти не си тогава кой го е пратил?
Въпросът увисна във въздуха със страшна сила. Настана грозна тишина. Мъжете се гледаха недоумяващо и подозрително. Имаше нов тежък пробив.
-Запалка, пак си се издънил с оперативните. Не те бива за нищо. Иди да пишеш доклад пък белким ти се размине. Серьожа, спокойно. Ще говоря с бай Ахмет и с величеството. Никакви оставки! – нареди патронът и закри конспирацията.
Един по един мъжете се оттеглиха всеки със своите грижи. На масата останаха няколко празни чаши. И ваза с красиви гербери, декориращи поставените в тях бръмбари.